Зима Моргана Романова

Зима


Зимата идва със своя сняг,
напръскана със кръв и познение
Тегли я страшния вълчи впряг
изпратена во век във изгнение.
Там в ледената прегрътка на мрака
-неин верен баща и любовник
тя стои-прекрасна и чака
знак от стария начупен часовник
Да дойде И нейният час
когато ще литне да се нахрани
извикала със смразяващИЯ СИ глас
пронизващи страшни закани.
Тя ще пие живот от кръвтта ви
,о създания
Чрез вас по все силна ще става
Чрез вас Ще се сдобива със знания
Царица но само за няколко месеца
И после пак във изгнаие
За малко ще си починете от нея-ловеца
За няколко месеца няма да е в съзнание
И ще спи там в ледената прегрътка на мрака
Негова вярна дъщеря и любима
ще спи там и кристална ще чака
Своето време студената зима.