Читалнята

Заглавие: Читалнята Съб Фев 13, 2010 1:15 pm

В библиотеката имаше една част, която бе отделена за читалня. Не че беше друго помещение или нещо по-специално. Просто в левия край се намираха три продълговати маси с пейки от двете им страни. Там учениците могат да четат книги или да пишат домашните си на спокойствие.

Брой мнения : 4 Членство от : 22.02.2010

Катрин-Нейтири, което беше цялото име на въпросната особа, решила да го съкрати при влизането в училището, защото Катрин-Нейтири Пиърс поначало просто й звучеше прекалено префърцунено, сега вървеше към библиотеката и се оглеждаше в огледалото, макар да й беше ясно какво ще види - коса, която е почти черна, но все пак има червени отблясъци, изумително зелени очи, чиито зеници сега бяха станали като резки, като на котка, пълни добре оформени устни и високи скули и екзотичния полумесец, нежно спускащ се чак по изисканите й рамене, тъй като беше с блуза без презрамки и дънки. Сега тези черти бяха белязани от тревога. Тя си проправи път сред рафтовете с книги и се изправи пред нещо като малка, вдигната платформа, която стоеше като сцена. Замисли се. Щеше й се да поупражнява актоьорските си умения, особено тези с поезията, която сама бе съчинявала, затова се качи на платформата и, знаейки, че е сама и няма кой да слуша творенията на неособено генялния й мозък, Ней започна с чувство:
- О, виждам лицето ти, но е някак като в сън.
Очите ти, давещи се в сенките,
замръзнали в намръщена гримаса.
И се чувствам като хартия,
изгаряща свободно
и вятърът ме разпилява,
Аз съм небето, аз съм морето.
Върви за мига, безкрайните дни някак са оживели...
Наблюдаван, жадуван,
студен дъжд попарва кожата,
точно като мъгла в очите ми...
Приливите на кръвта ми следват пълната луна
и извисяват душата ми в небесата...
Ще остана тук, където
мечтите имат свой дом.
Виковете остават нечути,
а надеждата се разбива в стените.
И се чувствам като фея,
по-лека и от вятъра,
окрилена и от най-малката ти молба,
с дестинация за никъде...
Върви за мига, безкрайните дни са някак оживели...
Продължавай да вървиш.
Звезди обсипват небесната шир,
завинаги горящи.
Белези, от теб дълбоко издълбани,
но никога неразбрани.
О, виждам лицето ти, но е някак като в сън.
Очите ти, давещи се в сенките,
замръзнали в намръщена гримаса... - гласът на момичето замлъкна като сатен, изплъзващ се в нощта. Луната грееше през прозореца. Чу тих шум някъде наоколо и се зачуди дали някой е чул изпълнението й...

Брой мнения : 107 Членство от : 15.02.2010

Скар бавно и плахо пристъпи в библиотеката. Мястото бе едно огромно помещение, пълно с всякакви книги. Е, имаше и няколко компютъра, но те не бяха интересни за Лети.
Момичето се огледа набързо и после започна да обикаля редиците с книги. Не търсеше нещо конкретно. Просто нямаше какво да прави, вече бе прочела своите книги и вече беше време да прочете нещо по... вампирско.
Вече бяха минали петнайсет минути, през които Лили постоянно взимаше някоя книга, прочиташе по някой откъс от страницата, на която попаднеше, оставяше я и преминаваше към следващата книга. Така въобще не бе изминала голямо разстояние, но пък намери една книга със заинтригуващо заглавие. "Историята на Дома на нощта". Ето това вече щеше да бъде интересно, а даже и поучително за четене. Книгата бе много дебела, сигурно около седемстотин страници, кориците й бяха облицовани с тъмнокафява кожа, по която имаше странни орнаменти. Страниците бяха пожълтели, буквите - избелели. Очевидно бе, че книгата беше наистина много стара. Но пък бе добре подържана, така че нямаше проблем.
-Хм, явно си доста заинтригувана в историята на училището. - един мек женски глас прозвуча зад Скар и тя рязко се обърна. Пред нея стоеше млада жена с дълга и много черна коса, която я гледаше също толкова заинтересована, колкото Лети досега зяпаше книгата.
-Ъ... да... - промълви объркана и притеснена Лили, но после се съвзе. От какво се притесняваше? Та това бе просто една учителка! - Скарлет Грийн. Сега съм трети курс. - момичето се представи и подаде ръка. Беше си направо странно да се здрависаш с вампир. Ръката на жената бе леденостудена, както и очакваше Скар, а... Ами, това беше. Всъщност не можеше да се опише, но чувството наистина бе необичайно.
-Моргана Романова. Преподавам по Литуратура. - на свой ред се представи чернокоската и се направи, че търси някоя книга. Но Лети съвсем ясно разбираше, че преподавателката не бе тук за това. Поради тази причина Лили без притеснение попита:
-Защо сте тук? - чак след като изговори въпроса на глас, момичето осъзна колко студено е прозвучал. Не искаше преподавателката да я мисли за някаква гаднярка, но стореното-сторено.

Брой мнения : 53 Членство от : 07.03.2010

Ана остана леко изненадана от въпроса,но в последствие осъзна е съвсем на мястото си.Все пак в библиотеката нямаше кой знае колко много учители надничащи през раменете на учениците в опит да разберат какво правят.Тя разбра че трябва да обясни поведението си иначе рискува да бъде запомнена от Скарлет като любопитна сврака интересуваща се от работите на дргите.
-Извнявай за дето те стреснах.Когато те видях да разглеждаш историята леко се учудих защото,рядко можеш да видиш ученик интересуващ се от история, което е странно.
Както гледаше момичете пред себе си Ана най неочаквано се върна в миналото си.Сети се за малкото чернокосо момиче обикалящо в захлас огромните зали,гледащо със същия този страх и обожание учителите - вампири какъвто и Ана видя в очите на Скарлет.Тогава същата тази библиотека в която бяха и сега и се струваше ужясяващо огромна и необятна,но въпреки това тя също обичаше да прекарва времето си тук.обожаваше старите покрити с прах книги разказващи за незапомнени времена и отдавна забравени истории превърнати от времето в легенди...
-Ехо!Добре ли сте...-Милият глас на Лети я върна в реалността.
-Просто се бях замислила.-Обясни тя.
Тези които я познаваха знаеха добре,че тя имаше странният навик да се разсейва и да губи връзка с реалността,но за останалите създаваше нормалното впечатленито че е дрогирана или луда.

Брой мнения : 107 Членство от : 15.02.2010

Лили леко се усмихна на съвсем обикновения отговор. Какво ли можеше да й има на учителката? Напълно нищо.
Червенокоската затвори книгата по-рязко, отколкото бе предвидила, и от страниците излезе облак прах. Това накара Лети да кихне веднъж, а когато облачето се разпръсна, момичето тръгна към библиотекарката. Всъщност, тук трябваше ли да се записват книгите!?
-Може ли да ви наричам Моргана? - внезапно попита Лети, което отчасти учуди преподавателката. Но жената все пак кимна и Скар продължи. - Тук има ли библиотекарка? Като в човешките библиотеки. Трябва ли да записвам име или нещо такова...? - Романова се засмя съвсем искрено, погледна Лили, сложи ръце на раменете й и я спря.
-Скарлет. Предполагам знаеш, че ние, преминалите Промяната, четем мисли, така да се каже. И просто няма смисъл някой даже да се опитва да скрие нещо от нас. В отговор на въпроса ти - не, нямаме библиотекарка. - е, това беше напълно обяснимо. Лети се опита да се усмихне, но бе почти потресена от това как Моргана съвсем спокойно бе поставила ръцете си върху раменете на новачката. Но това не я притесняваше. Беше хубаво, тъй като означаваше, че с тази учителка поне щеше да се погажда. Или пък не...
-Профе... Моргана... Ако нямаш нищо против, може ли да ми разкажеш нещо за себе си? Не искам да нахалствам или нещо подобно, просто искам да знам що за човек си, как са преми... Извинявай. Няма да се бъркам. - накрая Лети млъкна. Просто беше наистина много странна. Досега не бе искала от някой възрастен, и то учител-вампир да й разказва за историята си. Но ето че сега го беше направила. И определено й стана неудобно. Но все пак Романова разказа нещичко за себе си, както я бе помолила червенокоската.

Брой мнения : 53 Членство от : 07.03.2010

Ана леко се учуди от любопитсвото на ученичката.Наистина не бе очаквала подобен въпрос,но всъщност осъзна,че това връщане към миналото и би било полезно и за самата нея.Преподавателката покани новата си приятелка да седне на една от масите в библиотеката и започна разказът си:
-След като ме белязаха,Светът ми се промени напълно.Наложи се да напусна домът си,за да дойда тук.Ти,както и повечето си съученици имате късмета да сте родени в нормални семейства,но аз нямах този късмет.Родителите ми бяха прекалено известни,прекалено богати,прекалено известни,прекалено съвършенни,за да си позволят унижението някой като мен да бъде свързан с някой като тях.Изпратиха ме тук и повече не ме и потърсиха.Опитах да им пиша,но така и не ми отговориха за това и спрях да изпращам писма.
-Ана спря за да си поеме дъх и за своя изненада разбра,че тази неочаквана среща с миналото и причиняваше много повече болка от колкото бе очаквала.За това тя внимателно отклони темата от детството си като продължи расказът си но този път вече за времето си което е прекарала в Домът. Плътният и глас тихо разцепваше тишината царяща в библиотеката тишина:
-Домът на ноща се превърна и в мой дом.Тук претърпях промяната.В началото наистина ми се струваше страшно,но по късно разбрах,че не е чак толкова страшно колкото изглежда.В началото е трудно докато свикнеш с новите си взможности и с новото отношение на хората спрямо теб.Всъщност ако питаш мен си е доста забавно да гледаш как някой с който преди си се разбирал добре сега се старае да те отбягва или направо да побягва от теб.Забавното се првръща в леко страшно когато задоволиш жаждата си със същата тази личност,но тези моменти спират да фрапират с времето.
-Ана отново спря и се усмихна на Лети.Момичето захласнато гледаше Моргана и чак когато тя спря момичето също се размъда.
-Сега си ти?Разкажи ми как ти усещаш промяната.
Усмихна се учителката която намигайки на Лети се облегна на масата готова да слуша.
-Ама вие не казахте кой знае!-Опита да спори момичето,но все пак се примири и също разказа малко за себе си и своята история.

Брой мнения : 107 Членство от : 15.02.2010

Лили слушаше захласната разказа на учителката, но в едно не бе съгласна - че произлиза от нормално семейство. Как можеше да е нормално, като собствената й майка вероятно щеше да се откаже от нея, ако не бе заминала за Дома на нощта?!
-Казваш, че имам късмета да съм родена в нормално семейство. В началото, може би, да. Но по-нататък всичко започна да се обърква. И аз съм с много богати родители. Но, естествено, те са егоисти и са алчни. Баща ми всъщност е доста добър човек, но понякога може и да е неприятен. Това обаче не важи за майка ми. Щом разбра, че съм белязана, въобще не ми каза нищо. Нито че се радва, нито че й е жал за мен. Нищичко. Просто си седеше на стола в кухнята, четеше си вестника и си пиеше кафето. Даже не ме погледна. - една сълза се отрони от окото на Лети, но момичето бързо я избърса с ръкав, преди Романова да е забелязала нещо. - Баба бе, а и все още е, единственият човек, който ме подкрепя напълно. Тя е коренно различна от дъщеря си. Добра е, научи ме как да не бъда ужасна като богаташите, как да разбирам останалите хора. Даже има една малка фермичка в Абридж, където всъщност сега живея. Живеех. - поправи се Скар, осъзнала, че всъщност още цели четири години тя няма да излезе оттук, няма да се върне в своя дом, няма да види обширните поля и своя кон... Не бе очаквала, че ще е толкова трудно. Да живее в Дома на нощта, а също и да разказва за миналото си. Поне досега не й е било толкова трудно. Но всъщност това бе, заради факта, че скриваше от "приятелките" си толкова много информация... - След като бях белязана, баща ми ме докара. Той не знаеше почти нищо за вампирите, но във всеки случай се радваше, че щях да бъда по-различна от останалите богаташчета. Той си е добър човек... - накрая завърши Лети и млъкна. Между двете настъпи тишина, но не беше неудобна. Напротив. Бе спокойна и пълна с размисли. Нямаше защо някоя да прекъсва мислите и спомените на другата.
Внезапно Моргана проговори, но каза едно-единствено кратко изречение.

П.П. Предлагам ти тук да ми кажеш, че си ми ментор, но ако искаш пиши нещо друго.

Брой мнения : 53 Членство от : 07.03.2010

-Аз ще ти бъда ментор.-Тихо каза преподавателката.
-Не искам,а и не мога да ти позволя и ти да изживееш същото като мен.Този свят,той е нашият,само тук можеш да се трансформираш и докато го правиш добре е да знаеш,че тук винаги ще можеш да имаш човек на който да разчиташ.
-Ана млъкна.Една сълза се появи в очите и,но тя побърза да я изтрие с ръка преди гледащото към пода момиче дая е забелязало.След това направи това което бе правила през целият си живот-усмихна се,този път обаче искрено и от сърце.Някога,преди години когато беше точно като Лети-точно толкова объркана и изоставена,ней-голямата и мечта беше някой да и каже тези думи.
Днес след толкова много време,тя отчасти успя да сбъдне своята мечта.Това я зарадва и испълни с някакво непознато и завладяващо чуство,нещо което тя не познаваше,но за първи път новото не я уплаши,то я зарадва.

Брой мнения : 107 Членство от : 15.02.2010

Моргана бе потънала в спомени, така че въобще не смятах да я прекъсвам. Прелиствах книгата, която държах, все едно я четях, но въобще не разбирах и думичка. Имах някакво странно предчувствие... Обаче не можех да разбера за какво беше. Съсредоточих се, мислих, но отново не.
И тогава се случи. Някакъв напълно непознат мъж със странно излъчване застана пред мен. Моргана забеляза движението и също го погледна. Имаше ясни сапфирено-сини очи, в които можех да потъна, както в океана. И това се случи. Усетих странно спокойствие и се чувствах лека като... дъх на фея. Приближих се до непознатия и докоснах едната му ръка. Чувах гласа на ментора ми отдалеч, сякаш бях под водата.
-Да, точно така. Ела... - промълви мъжът и тръгна към изхода на библиотеката. Последвах го, сякаш бях добродушно кученце. Някъде дълбоко в мен едно гласче се обади, заповядвайки ми да спра. Но не можех. А и беше лесно да го игнорирам.
Чувствах се прекрасно, но, естествено, все някой трябваше да развали щастието ми. Моргана ме дръпна рязко за ръката, което доста ядоса новодошлия.

Брой мнения : 53 Членство от : 07.03.2010

-Пусни я!-Грубо изсъска Бафомет опитвайки се да ме изплаши с погледът си така както обикновено правеше с невинните си жертви,на мен не ми минаваше този номер,така,че го оставих да си гледа страшно колкото иска.Трябва да си призная,че погледът му ми харесваше имаше някакво пламъче,лудо,сурово,грубо,хипнотизиращо и едновременно с това тъжно и пълно с болка.
Изведнъж в мислите ми изплува Лети и опасността която я грозеше.Опитах се да я дръпна към себе си,но той не ми позволи.Без да искам,без да мога да направя каквото и да е той я беше превърнал в победен трофей във вечната ни битка.
-Много си невъзпитана!-укори ме Баф.Защо не ме представиш на младата си приятелка,мисля,че ме харесва.
-Това е Бафи.-Угодих му аз и го представих.Мразеше да го наричам така,звучеше му като тъпо кучешко име.Естествено още щом го казах той се разяри,не го показа,но си пролича в гласът му доакто говореше.
-Бафомет.Името ми е Бафомет,тя се пошегува,в природата и е,както и ие в природата да се забърква с опасни хора.Тя не може да живее без риск.Поне в това си приличаме.
Докато говорехме ръцете ни все още стискаха Лизи.Упорството му ме притесняваше еднобеше да се закача с мен,друго с една ученичка.Надявах се да използва оскъдните си мозъчни данни и да се съобрази макар,че това доста ме съмняваше.