Общежитие №2

Заглавие: Общежитие №2 Съб Фев 13, 2010 1:44 pm

Това бе общежитие №2. Стаята не бе много голяма, но пък много уютна. Имаше голям шкаф, гардероб, дне нощни шкафчета и две легла. Нямаше прозорци, естествено. Единствоното осветление бе от двете високи лампи в двата ъгъла, които не светеха много силно. Тук живееха Дестини Дънам и Меридит Алън.

Брой мнения : 41 Членство от : 16.02.2010

Дестини се събуди от ужасно зловещ звук .. но на нея някак й се хареса . Подскочи, а лицето и бе пребледняло - Огледа се, защото нямаше никаква идея къде е . Видя стая без нито един прозорец .. светеха само мъждиви лампи . Забеляза своите неща, подредени както в старата й стая . Отви се и усети отвратително главоболие . Опита се да се изправи, но заради световъртежа, който изпитваше, това беше невъзмжно . Пипна се по челото и усети белега си . Потърка леко пъстрите си очи и ги отвори широко . Почесе главата си, както прави, когато е объркана и направи втори опит да стане - този път бе успешен . Забеляза, че на масата има бележка и реши, че трябва да се добере до нея . Когато я отвори, веднага разпозна красивият почерк - на Лара, мащехата й . Бележката гласеше:
"Мила, всичко ще е наред. Ще се оправя с баща ти- не се притеснявай! Много те обичам и не се притеснявай да се обадиш, когато решиш!
Лара"
Това определено успокои Скай . Въпреки, че светлините бяха слаби, дразнеха очите й . Затова реши бавно да се върне в леглото - по някаква странна причина, тя беше страшно уморена от .. от всичко . Зави се през глава и неусетно заспа ..

Брой мнения : 10 Членство от : 17.02.2010

Отворих врата малко по-шумно от обикновенно, пуфтейки като влак, носеща три куфара,мп3 и малко плюшено мече. Дори не помнех, как изобщо съм се добрала дотук с тези куфари. Само знаех, че вещите ми тежат повече от необходимото. Стоварих се на едното легло, изобщо не забелязвайки момичето до мен. Оставих мечето и музикалния си плеър върху леглото и оставих настрани куфарите. събух обувките си и се излегнах на леглото. Сложих mp3-ката си на малкото нощно шкафче. Разтърках леко сърдито ръцете си и въздъхнах. Всичко щеше да е ново. Стаите, хората, мястото. Бях малко изплашена как ще ме възприемат другите хора. Може би не трябваше да се притеснявам... Сега поне щях да се сливам с обстановката.
Започнах да мисля за сестра си. Вече не я възприемах за доведена, а просто за сестра. Истинска... Защото ми се струваше именно такава. Бяхме доста близки. По пътя насам се чудех, дали Скай щеше да остане там или щеше да е тук. Надявах се втората ми теория да бъде вярна. Е, щях да я потърся по- късно.
Помнех последните думи на майка си когато ме изпращаше: "Там ще си на по-добро място... Нямам друг избор. Скоро ще ти пиша.". Исках да я видя, но... Нея я нямаше. А кой-знае кога щях да я видя. Завъртях се на една страна, към съквартирантката си и едва ме изкрещях когато я видях. Дестини! Да, същата! Ех, че късмет! Поне нямаше да съм с непознат, а и това беше Дестини! Сестра ми! Усмихнах се широко. Едвам сдържах вика си на радост и скочих от леглото. Мне... Нямаше да я будя. Щях да я изчакам да се събуди. А през това време взех мп3-ката си и натиснах бутона за вклюване.

Брой мнения : 41 Членство от : 16.02.2010

Ужасното главоболие на Дестини не спираше .. удряше я като чук по челото . Не и даваше да заспи "като хората" .. въпреки, че тя на теория вече не беше човек ... Отвори леко очи и премигна няколко пъти . След като отвори широко почти жълтите си очи, главотряскането мигновено премина .. видя новата си съквартирантка .. И това не бе кой да е - сестра й . Али беше до нея и също толкова изненадана като Скай, я гледаше щастливо .. като кученце . Въпреки огромните усилия, които й костваше, тя стана от леглото и се разпищя мятайки се върху Мери . Нагушка я и веднага и замириса на .. хубаво . На познато .. на вкъщи . Сълзи потекоха от лицето й . След няколко минути Тина се отдели от Мер и я попита толкова глупавият въпрос :
- Какво се случи? Добре ли си?

Брой мнения : 10 Членство от : 17.02.2010

Засмях се.
- Както гледам... Май ми се е случило същото като на теб!-казах и повдигнах бретона си, показвайки й полумесеца, намъдрил се на челото ми. Замрачих усмивката си.
- Новини от мама?- попитах нервно. Замислих се и си спомних за Лара... Тази младежка усмивка и топлата кестенява коса, която се виеше около лицето й. Щях да заплача и едвам не го направих. Повтарях си, че трябва да съм зрялаи да не плача... Въздъхнах и махнах слушалките от ушите ди, поглеждайки към Дестини.
- Откога си тук?- попитах, гледайки подредените й вещи. А моите куфари седяха до вратата... Трагедия. Повечето бяха книги. Бях взела и фотоапарата си. Надявах се да снимам доста неща и да пращам на мама снимки. разтърках леко очите си и започнах да оглеждам стаята. Беше приятна... Спор нямаше.

Брой мнения : 41 Членство от : 16.02.2010

Дестини вече бе седнала на колене пред Али и я гледаше с интерес . И на нея и бе мъчно за Лара .. и за баща й .. и затова, че той беше против да дойде тук . Когато сестра й попита за нея, на Дес и се щеше да има да й каже нещо повече .. но нямаше . Стана тихо и взе бележката, която стоеше на нощното шкафче . Подаде я на Али .. всъщност това бе писмото, което Лара и бе оставила . Стана й мъчно, че и сестра й е тук, защото по някаква причина не искаше и тя да е тук . Не от завист, не . Просто се притесняваше да нея и последствията, ако тя не премина пред Промяната . Студена пот изби на челото й само при мисълта . Строполи се между двете лела и вдигна поглед към Али . След това реши да отговори на въпросите й :
- Тук съм от .. ъмм .. май от два дена - каза несигурно тя - но не съм излизала от стаята, заради главоболието .. общо взето спях . А нещата - каза Скай и се огледа - ами някой ги беше подредил преди да дойда - усмихна й се топло и пак я погледна - да подредим и твоите, искаш ли?

Брой мнения : 10 Членство от : 17.02.2010

Оставих бележката на една страна. Усмихнах се и се изправих.
- Едно голямо "За"- казах, помагайки на Скай да се изправи. Започнах да отварям куфарите ида изкарвам нещата. Бях взела към 25 книги.
- Имаме доста за четене!- казах и започнах да изкарвам дрехи, като Тина ми помагаше да ги наредим до нейните в гардероба. Ние бяхме почти един и същ размер така че можеше спокойно да разменяме дрехите си. След като подредихме всичко, седнах на леглото си и взех един от скицниците които си донесох.
- Какво ще кажеш да се разходим навън? Илида разгледаме общежитието?- предложих аз, вземайки фотоапарата си.

Брой мнения : 41 Членство от : 16.02.2010

След около час подреждане на драхи и книги, сестрите бяха свършили с работата . Скай чу предложението на Али и се замисли преди да отговори :
- Ами .. няма да е лошо да разгледаме сградата и да се запознаем с някой . И понеже съм ужасяващо гладна, ще минем първо през кухнята, става ли? - Дес погледна Мери тя кимна . Двете излязоха от стаята заедно с фотоапарата, за да огледат по-обстойно новият си дом .

» Общежитие №1
» Общежитие №3
» Общежитие №4
» Общежитие №5
» Общежитие №6