Общата стая

Заглавие: Общата стая Съб Фев 13, 2010 1:34 pm

Красивата обща стая в момичешкото общежитие бе много просторна и винаги светла, независимо, че нямаше прозорци. Имаше няколко диванчета, кресла и масичка между тях, а срещу мебелите се разполагаше красивата камина, чийто искри пукаха непрестанно. На една малка масичка имаше лампа, която светеше. Зад масивните колони се намираха стълбите, които водеха към горните етажи и общежитията.

Брой мнения : 38 Членство от : 27.02.2010

Линдзи влезе в общата стая и побърза да се настани на едно кресло. Погледът й се отмести към камината, където гореше буен огън. Точно този огън й напомняше за дома. В човешкия свят тя винаги заставаше до камините в студените зимни нощи. Припомни си и как на Коледа палеха камината и отваряха подаръците под елхата. Линдзи винаги имаше най-много подаръци. Очевидно в училището едва ли се спазваха някакви обичаи, което малко натъжи Линдзи. Така щеше да бъде малко скучно.

Брой мнения : 47 Членство от : 22.02.2010

Излязох от общежитие номер 3, там където бях настанена и се отправих към общата стая, надявайки се да намеря някого. Днескашния ми разговор с Ерин ми повлия само и единствено с положителна насока и си помислих, че трябва да започна да контактувам с другите ученици.
За моя радост общата стая не беше празна, на едно кресло близо до камината се беше настанило русо момиче, чието лице ми беше познато.
- Здравей! - Казах и седнах на креслото до нея, надявайки се че е в настроение за разговор. - Аз съм Мелъди Уайът.

Брой мнения : 38 Членство от : 27.02.2010

-Пейшънс.Линдзи Пейшънс.- усмихна се момичето в отговор. Тя бе малко изненадана, защото си мислеше че всички са навън.
-В кое общежитие си?-попита Мелъди.
-Общежитие №3.
-Аз също.- По лицето на Уайът отново заигра усмивка. Явно беше много позитивен човек.- Разкажи ми нещо за себе си.
-Какво искаш да знаеш?-Линдзи бе малко раздразнена от любопитството на Мелъди, защото от малка беше научена да не се доверява на никого. Но после съжали, че го е казала. Уайът просто се опитваше да бъде мила.- Съжалявам! Май бях малко груба.

Брой мнения : 47 Членство от : 22.02.2010

- Няма нищо. Не беше груба, сигурно си искала да останеш сама, а аз ти се натрапих. - Отново се усмихнах. - В едно общежитие сме, а още не сме се запознали... Напоследък съм доста необщителна. - Замълчах за няколко секунди, сле дкоето продължих. - Е как ти се струва училището? Запозна ли се вече с някой, поне от общежитието. - Засмях се и зачаках отговора и.

Брой мнения : 38 Членство от : 27.02.2010

-Всъщност ти си единствената, която познавам тук.- Линдзи се усмихна приятелски.Нещо което се случваше рядко.- Училището е приятно, макар че е малко пусто.Не съм виждала много ученици тук. А ти какво мислиш за училището?Намери ли си нови приятели?-Пейшънс я погледна със сините си очи и се усмихна широко.

Брой мнения : 47 Членство от : 22.02.2010

- Ако нелепия инцидент се смята за запознанство, да. - Говорех през смях... - Щяха да седнат върху мен, страхотно първо впечатление, нали? Колкото до училището... Права си че е малко пусто, но не можеш да не признаеш, че обстановката е уникална, самото място сякаш е излязло от някой мой сън, само че е действителност... Още ми е трудно да свикна с режима, но ще свикна, все някога. - Отново настъпи неловко мълчание, което аз наруших. - Каква е твоятва дарба, Линдзи?

Брой мнения : 38 Членство от : 27.02.2010

-Емпатия.Мога да усещам и контролирам чуждите чувства. - Линдзи се усмихна гордо, защото много харесваше дарбата си. - Вярно, че има по-хубави способности от моята, но емпатията също върши чудесна работа. А твоята дарба каква е?
Огънят все още гореше буйно в камината, и издаваше тих пуктящ звук. Пейшънс извърна поглед към огъня. Беше толкова красив. След това се обърна отново към съученичката си и зачака отговора й.

Брой мнения : 47 Членство от : 22.02.2010

- Дарбата ти наистина е страхотна, не знам обаче дали ще си помислиш същото и за моята. Предполагам знаеш, некросилата е способността да виждаш и да разговаряш с мъртви... Изглежда доста иронично на фона на винаги веселото ми настроение и слънчевия ми характер. Преодолееш ли първоначалния шок обаче е доста по - лесно. Искам да знам толкова неща за отвъдния свят... - Отново се усмихнах. Като си го казах на ум звучеше по - добре, на глас звучеше страшничко, поне за мен.

Брой мнения : 38 Членство от : 27.02.2010

-Настина не очаквах, че толкова весело момиче като теб има такава дарба! Но наистина звучи интересно...духове,отвъдно..със сигурност не скучаеш.
Пейшънс погледна часовника.Беше 23:20 и тя се канеше да излиза.
-Е,аз ще изляза навън. Ще се видим по-късно.- С тези думи Линдзи се усмихна, стана от креслото и излезе през вратата.

» Общата стая